Застраховки

Земеделските застраховки да станат задължителни, искат експерти

Темата за селскостопанските застраховки става актуална всеки път, когато ни сполети някакво природно бедствие. Ежегодно се сещаме за възможностите, които предлагат компаниите, едва след като градушка, наводнение, пожар или мор унищожат целия ни труд. Особено сериозен обаче е въпросът това лято. След редуващите се наводнения, суша и пожари специалистите предупредиха, че реколтата е унищожена почти 100%, а статистическата отчете рекордна инфлация от 7 години насам заради увеличените цени на храните. Въпреки природните бедствия обаче, застрахователният бранш се оплаква, че интересът към селскостопанското застраховане от година на година става все по-малък, а при някои компании дори е в рамките на статистическата грешка. „За съжаление, досега няма ефект от действията на природата – земеделските производители са все така незаинтересувани да застраховат продукцията си и това се вижда от статистиката. От години насам едва 15% от тях се обръщат за помощ към застрахователните компании и 2007 г. не прави изключение от статистиката.“ Това обяви д-р Димитър Цолов, шеф на дирекция „Селскостопанско застраховане“ в ДЗИ. Традиционно трудни за сключване на полици са областите Видин-Монтана-Враца. Напоследък обаче прави впечатление, че и в Пловдивско все по-малко стопани се застраховат. Основно се подсигуряват производители, кандидатствали по някоя от европейските програми, посочи още експертът. „Не е толкова заради ниска застрахователна култура или безпаричие“, коментира д-р Цолов. Според него държавата трябва не за пореден път да дава празни обещания, а да влезе в европейската си роля на регулатор на пазара. „От години настоявам застраховките за земеделските производители да станат задължителни“, коментира експертът. Според него държавни помощи при суша, която е катастрофичен риск, трябва да се дават не на калпак, а само на онези стопани, които са застраховали продукцията си по другите рискове. Д-р Цолов обяви, че от началото на годината досега компанията е изплатила застрахователни обезщетения на стойност около 1,2 млн. лева, равняващи се на около 3,5 млн. полици. Основно парите са дадени по рисковете буря, градушка, проливни дъждове. За застрахователите годината досега може да бъде определена като добра, но стопаните за пореден път изнемогват пред силата на природните бедствия. Иначе застрахователната премия не е висока и е формирана така, че всеки производител да може да се застрахова. Например, при застраховка на есенници реколта 2008 за покритие в размер на 40 лв./дка срещу рисковете: градушка, буря, пожар на корен, проливен дъжд и измръзване, клиентът ще плати премия в размер на 1,90 лв. „Това, образно казано, представлява около 4,5 кг зърно, с което си гарантира сигурност срещу капризите на природата“ посочи още специалистът. От ДЗИ обещават и през настоящата кампания за застраховане на реколтата за стопанската 2008 година цените на застраховките да останат непроменени, каквито са от 5 години насам.
И други експерти смятат, че е добре държавата да въведе задължителен елемент в селскостопанското застраховане. Например за основните култури. “Определени селскостопански култури, които имат стратегическо значение за икономиката ни, трябва да бъдат застраховани задължително“, посочи Детелина Живкова, експерт в отдел „Селскостопанско застраховане“ на HDI Застраховане. Въпреки, че в ЕС няма документ, регламентиращ каква да бъде застраховката, 2-3 европейски страни вече са въвели задължителния елемент в селскостопанското си застраховане. Това може да бъде възприето и у нас. „Най-важната култура за населението е хлебната пшеница, а ечемикът, слънчогледът и царевицата са важни за изхранване на животните, което пак е от значение за населението, затова държавата трябва да вземе решение за тяхното защитаване чрез застраховки“, разсъждава Детелина Живкова. Тя посочи още, че един от селскостопанските рискове, приет като катастрофичен – сушата, изисква сериозно осмисляне и срещи между представители на държавните институции, компаниите и производителите за намиране на адекватно решение. Може би трябва да се мисли в посока на създаване на фонд, в който да се акумулират средства за подпомагане на съвестни производители при проявата на този риск. Ако пък застраховател реши да предлага такава полица, би трябвало да затегне изискванията за сключване на застрахователен договор, например да изисква данни за добивите от предходен 10-годишен период, за да може да се състави пълна картина за застрахования обект и действително да се установи дали има проявление на риска суша. Това обаче едва ли ще се случи, защото много от производителите не разполагат с такава земеделска история, а при други липсва информационен масив. Живкова също посочи, че с всяка изминала година интересът към земеделските застраховки спада все повече и повече и прогнозира още по-големи проблеми в тази област. Вече не стопаните търсят компаниите, а застрахователите ухажват земеделските производители. И въпреки, че компаниите са склонни на множество отстъпки, а цената на застраховката е колкото цената на кофа жито, отливът е повече от очевиден. Нагледен пример за цената на застраховката, например на пшеница, сочи, че при застрахователна сума 50 лв. на декар, което означава среден добив 350 кг по средна изкупна цена около 0,15 лв./кг (колкото е била през последните години), застраховката ще струва около 2,50 лв. при покрити рискове градушка, буря, пожар, проливен дъжд и измръзване. Това е ориентировъчна цена на застраховката, като тя може да варира в зависимост от степента на рисковост на региона и предпочетените рискове, както и от тарифите на застрахователя, който я предлага. Сумата може да се плати и на вноски за дълъг период, който обхваща и прибиране на реколтата.
„Земеделската застраховка е позната отпреди 112 години. Още в първия закон след Освобождението около 1895 г. продуктът е регламентиран със специален закон за застраховане на земеделските произведения от градобитнина като задължителен. Оттогава досега през различните години застраховката е била и задължителна, и доброволна, и едновременно задължителна, допълвана с доброволна. Днес обаче едва ли можем да се надяваме тя отново да стане задължителна, предвид финансовото състояние на българските производители, което е основен фактор за слабия растеж на селскостопанското застраховане““, коментира Нанко Ненов, главен експерт „Селскостопанско застраховане“ в Дирекция „Имуществено застраховане“ на ЗПАД „Армеец“. „Преди всичко се касае за липса на средства. Ако вземем за пример 300 кг. пшеница от дка при цена 0,40 лв., това прави 120 лева. При тарифи около 5-6% от тази сума, можете да изчислите, че производителите не могат да разполагат с такива средства“, коментира Ненов. Според него идеята на земеделския зам.-министър Светла Бъчварова за създаването на фонд от държавата и от селскостопански производители за компенсиране и поемане на част от материалните щети, причинени на селското стопанство, може да бъде реализирана и се подпомагат производители, които имат предварително направени застраховки. И в „Армеец“ интересът към земеделската застраховка е нисък. „С оглед състоянието на икономиката и финансовото състояние на производителите в селското стопанство поддържаме постоянно ниво на земеделските застраховки, доказателство за което е малкият процент на продукта в портфейла на компанията“, коментира още Ненов.  

Източник: Insurance.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: