Застраховки

Публикувано от Dnevnik.bg

Изменен и допълнен, на 31 август в сила влезе Законът за потребителския кредит. Така установилата се в България практика на едностранна и произволна промяна на лихвите по вече отпуснати кредити се издига в ранг на закон - с чл. 33а и т.6, §1 от допълнителните разпоредби. Всяка банка ще определя лихвите по кредитите - и потребителски, и ипотечни, по собствена "методология".

Новоприетият Закон за потребителския кредит: а) закрепва неравноправното положение на кредитополучателя спрямо неговия кредитор, като оставя на банката възможността за едностранна промяна на цената на кредита след неговото отпускане и
б) създава условия за безотговорно кредитиране и риск за стабилността на банковата система у нас.

"Методологията" по света

Добрата международна практика за определяне на лихвения процент по кредити е: плаващата лихва е сумата на пазарен индекс плюс фиксирана надбавка.
Така определят лихвата кредитните институции в 20 страни от Европейския съюз, членуващи в Европейската федерация на ипотечните кредитори1. Така е в еврозоната и извън нея: Австрия2, Чехия, Румъния и Турция3.

Така го правят дори и у нас - малки и малко на брой банки: Прокредит банк, Токуда, МКБ Юнионбанк и клонът на Алфа банк (по данни на финансовия портал "Моите пари").

Икономически смисъл

Банката прехвърля на клиента само лихвения риск на паричния и капиталовия пазар, не своя индивидуален. Този риск се мери със стандартен лихвен индекс – например ЮРИБОР или ЛИБОР за кредити в евро. Индексът се изчислява и публикува от организация или институция, различна от кредитора и неговия длъжник. След отпускане на кредита по тази "методология" банката само изчислява лихвата, а не я решава.

Длъжникът може във всеки момент да провери стойността, размера и посоката на промяна на лихвения индекс, заложен в договора и да пресметне собствената си лихва, като прибави договорената надбавка към индекса. Няма място за неясноти и спорове.

"Методологията" у нас

Защо нашият закон употребява термина "методология", вместо простото и ясно определение на лихвата като сума на две числа? За да могат банките да включaт и други фактори във формиране на лихвата, които нямат нищо общо с кредит в, да речем, евро - като изменение на валутния курс долар/евро. Или пък такива, върху които мениджмънтът на банката може да влияе като промени в качеството на кредитния портфейл или на структурата на активите и пасивите.

Или пък такива, които зависят от регулаторни решения на БНБ като промяна в правилата за провизиране или в нивото на задължителните минимални резерви. Или пък такива, които директно се определят от време на време по решение на управителния съвет на банката. Тук не са изброени хипотези, а е описана реална практика на банките у нас.

Икономически последици

Определянето на лихви по стари кредити по "методология" на банката означава, че освен лихвения тя прехвърля върху кредитополучателя и валутния, и ликвидния, и кредитния, и регулаторния, и оперативния, и политическия риск на страната. На практика всички рискове, които биха могли да доведат до намаляване на печалбата й. Така законът дава възможност на опериращите в България банки да си фиксират печалбата. Това създава монополни привилегии и комфорт на банките у нас, защото само монополът може да си фиксира печалбата.

Какво означава банкова "методология" за клиента?

Първо, че няма начин една "методология" да бъде разбрана нито от клиента, нито от неговия анализатор. Върху това обърна внимание подуправител на БНБ по време на обсъждането на закона.
Второ, че промяната в лихвата винаги ще бъде изненада за клиента. Той няма да има възможност да провери независимо от банката изчисляването на лихвата си.

Трето, че с включването във формирането на лихвата на компонент, чиято промяна зависи от решение на управителното й тяло, банката си запазва правото за едностранна промяна на цената на кредита. По такъв начин директно се нарушава конституцията на страната, която изисква равнопоставеност на гражданскоправните субекти, на търговец и потребител, на кредитор и кредитополучател. При неравнопоставеност на страните по сделката, съчетана с асиметрия на информацията – а тук става дума за нещо повече –  пазарът и конкуренцията престават да действат.

Четвърто, че клиентът поема всички гореспоменати рискове и ако банката не може или отказва да ги прецени, още по-малко това може да направи клиентът. На практика той няма как предварително да вземе информирано решение може ли да си позволи кредита или не. Ще трябва да разчита на късмета си.
Пето, при запазена възможност на банката да променя едностранно лихвата по вече отпуснат кредит фактът, че ще публикува методологията си е празен звук, без значение и полза за потребителя.

Законът срещу стабилността на банковата система

Един тип риск, който банките у нас в момента прехвърлят върху потребителите, е регулаторният. На БНБ са дадени правомощия да регулира банковата дейност с редица инструменти, за да поддържа стабилността на системата. Сред тях са нивото на минималните задължителни резерви (пари, които банката държи по сметката си в БНБ, без да получава лихва за това), отчисляването на провизии за рискови кредити (парични средства, които банката трябва да заделя за покриване на вероятни загуби от необслужване на кредити) и други подобни.

Всяка регулация има за цел да промени поведението на кредитора. И понеже банките са свободни търговци, няма как да ги окуражиш към промени, освен ако не им наложиш допълнителни разходи за "нежелателно" поведение. Увеличените разходи водят до намаляване на печалбата.

С определянето на лихвите, в т.ч. по вече отпуснати кредити, по своя "методология" банките прехвърлят тези регулаторни разходи върху клиентите си. С това те изолират своята печалба от влиянието на промяната в регулациите и така ги обезсилват.

В стремежа си да ограничи нарастването на кредита през 2007 г. БНБ повиши минималните задължителни резерви. Не е случайно, че ефектът беше повече от скромен - кредитният портфейл на банките продължи да расте с 60% годишно. Определянето на лихви по "методология" и запазената възможност за промяна на нивото им и по стари кредити обезсилва и неутрализира регулатора. БНБ става декор на финансовия сектор.

Друг проблем, който поражда "методологията", е процикличната лихвена политика на банките. Един от факторите, които те отчитат в методологиите си, е качеството на кредитния портфейл (делът на просрочените и необслужвани кредити). Когато икономиката върви, кредитите се обслужват и лихвите са ниски. Когато цикълът се обърне, както през 2008 г., повече кредити изпадат в просрочие и лихвите се повишават.

Така се попада в спирала: повече необслужвани кредити - по-високи лихви - още повече необслужвани кредити. Важното е печалбата на банката да не намалява. Ето това е една от причините у нас лихвите да се качват, а в Европа да намаляват - и лихвите, и печалбите на банките.

Определянето на лихвите по "методология" пренася всички рискове, в т.ч. и оперативния риск на кредитора върху финансово най-слабото звено, което няма капацитета да оцени и носи тези рискове - домакинството. С това цялото кредитиране се гради на пясъчна основа.

Да не забравяме, че стартът на международната финансова криза беше даден в момента, в който обикновените ипотечни кредитополучатели в САЩ спряха да обслужват кредитите си. С неутрализирането на регулаторната роля на БНБ и заложената процикличност на динамиката на лихвите стабилността на банковата система у нас винаги ще остава под въпрос.

В крайна сметка

трябва да са ясни две неща:

а) При новия закон кредитът у нас е капан, а кредитополучателят трябва да плаща такава лихва, каквато каже банката - без да има възможност да я прецени предварително или дори да провери изчислението й, ако има съмнение за "техническа" грешка.

б) Без активизиране на засегнатите или, както казваме, гражданското общество в защита на своя интерес и за въвеждане на добрите практики на банкиране у нас клиентите ще продължат да обслужват банките вместо обратното.

1 Ипотечен кредит с променлива лихва (Adjustable Rate Mortgage, ARM): Ипотечен кредит, при който лихвеният процент се променя въз основа на стандартен индекс. Повечето такива кредити имат тавани за това доколко може да нараства лихвеният процент http://www.hypo.org/Content/Default.asp?PageID=411&linkrel=p1

2 http://www.oenb.at/de/rund_ums_geld/zinsklauseln/zinsklauseln.jsp

3 И в Турция, и в Румъния променливите лихви са базирани върху пазарни индекси (ROBOR, EURIBOR) + фиксирана надбавка, така че клиентите имат пълна прозрачност как се формира лихвата и кога и как тя би се променяла.
http://www.moitepari.bg/Spravochnik/art/Advices/nakude-sled-vtorata-~275322c297b2492dbe915bb1f036b3fb/